Os

Защо азбуката променя името си

Тази руна е причината английската редица да не се нарича футарк.

Всяка руническа азбука носи името на звуците на първите си шест букви, точно както думата азбука идва от аз и буки, а алфавит идва от алфа и бета. В Старшия футарк те са f-u-þ-a-r-k. В староанглийския звукът на четвъртата буква се закръгля от a в o, давайки f-u-þ-o-r-c.

Промененото начало означава променено име и всяко руническо писмо се нарича по този начин.

Тази промяна е част от ингвеонското разделяне на гласните, при което прагерманският /a/ се разпада в три посоки в германските диалекти край Северно море: назализиран пред носова съгласна се закръгля към o, преден става æ, а в останалите случаи остава заден ɑ. Една буква не може да запише три звука, затова формата ansuz се модифицира трикратно: наклонените разклонения дават тази руна, второ разклонение дава ᚫ æsc, а разклонения от двете страни дават ᚪ ac.

Една буква от Старшия футарк става три английски букви, разширявайки редицата до двадесет и шест знака. Това е най-ярката илюстрация как англосаксонската редица расте, докато скандинавската намалява.

Най-ранната сигурно датирана поява на тази руна е върху брактеата от Ъндли в Съфолк, златен медальон от края на V век, което поставя промяната много рано в писмените свидетелства.

Богът под повърхността

Името os се глосира като латинското ōs (уста), а цялата строфа е изградена около речта: изворът на всяка реч, опората на мъдростта, утехата на съветниците.

Но староанглийското ōs е също така автентична германска дума със значение «бог», сродна със староисландското áss и запазена в целия англосаксонски именен фонд: Осуалд (Oswald), Осуин (Oswin), Осрик (Osric), Осбърт (Osbert). Всяко от тези имена носи езическо божество в първия си елемент и те са носени от християнски крале и светци без видими затруднения.

Така поетът е разполагал с дума с две значения и е написал строфа, използваща само едното от тях.

Това почти сигурно е било съзнателен избор. Отделна англосаксонска ръкописна бележка свързва тази руна с Воден (Woden) като владетел на всяка реч. Това показва, че по-старата асоциация е била достъпна и е била съзнателно оставена настрана, а не забравена.

Сравнете с това, което правят съседите: исландската поема от XV век, съставена в християнска страна четиристотин години след покръстването, назовава Один без колебание. Англия, по-близо до времето на покръстването, предпочита да го избегне.

Ordfruma

Ключовата дума на строфата е ordfruma, която повечето преводи предават като извор или начало, макар че смисълът й е много по-остър.

Ord е острие: върхът на копие, острият край. Fruma е начало или предводител. Ordfruma е изходната точка, онова, което стои начело; староанглийският използва думата както за Бог като творец, така и за водач, който започва начинание.

Устата не е просто мястото, откъдето идва речта. Тя е нейното острие: точката, в която онова, което е съществувало само като мисъл, се превръща в действие с последствия.

Останалата част от строфата остава практична. Wisdomes wraþu, опората на мъдростта: речта крепи знанието, защото в предимно устна култура неизреченото знание не оцелява. Witena frofur, утехата на съветниците: witan е кралският съвет и цялата му дейност се корени в изреченото слово.

При гадаене

Ос е самото послание и моментът, в който то достига целта си.

Тя отбелязва прехода от неизреченото към изреченото: пристигащ съвет, учител, новина, изречението, което пренарежда ситуацията. Обикновено описва въздействие отвън, често през устата на друг човек; при въпроси за избор показва, че отговорът ще дойде като конкретна информация, а не като вътрешно прозрение.

Смисълът на ordfruma изостря това тълкуване: тук не става дума за обикновен разговор, а за повратната точка. Ос се появява там, където изричането на дума ще промени хода на събитията.

Тълкуването, свързано с вдъхновение (идеята, която идва цялостна), произтича от по-старото значение за бога, а не от тази строфа, и е по-разпространената модерна употреба. Полезно е да се знае от кой исторически пласт идва всеки нюанс.