BG (български)
ᚬ
Áss / Óss
бог от асите; устие на река
Авторитет или праг, където започва пътуване
- Sound
- ą /ɑ̃/, /o/
- Позиция
- 4
- Group
- Ат на Фрейр
- Descended from
- Старши Футарк Ansuz (*ansuz, бог)
- Short-twig form
- ᚭ
- Unicode
- U+16AC
- Време
- При устието на реката; начало на пътуване
- Да / Не
- Да, по волята на чужд авторитет
Права
- бог
- авторитет
- Один
- вдъхновение
- естуар
- праг
- съвет
- начало на пътуване
In the rune poems
Óss er flæstra færða fǫr; en skalpr er sværða.
Устието на реката е пътят на повечето пътувания; но ножницата принадлежи на мечовете.
Óss er algingautr ok ásgarðs jöfurr, ok valhallar vísi. Jupiter oddviti.
Один е древният Гаут, княз на Асгард и владетел на Валхала. Юпитер; предводител.
Across the scripts
ᚨ
Ansuz
Предшественикът, реконструиран като *ansuz, бог от асите, носещ чистия звук /a/.
ᚬ
Áss / Óss
Младши Футарк
Знакът губи долното си разклонение, а звукът става носов. Исландия запазва бога; Норвегия използва омонима за устие на река.
ᚩ
Os
В Англия звукът се измества към /o/, а името се обяснява с латинското os (уста). Това прави английския ред футорк, а не футарк.
Носовата гласна
Ролята на тази руна в Младшия футарк е необичайна и обяснява промяната в нейното начертание.
В староисландския и старонорвежкия език са съществували назализирани гласни като остатък от изчезнали носови съгласни: когато звукът n отпадал преди друга съгласна, предходната гласна поемала носовия тембър. Първият граматически трактат, съставен в Исландия през XII век от анонимен автор за адаптиране на латинската азбука към исландския език, описва подробно тези носови гласни и предлага да се отбелязват с точка. Този труд представлява едно от най-ранните фонетични изследвания на народен език в средновековна Европа.
Руническото решение възниква по-рано. При съкращаването на азбуката до шестнадесет знака старата руна a била запазена за носовата гласна, докато Jera била преобразувана в ᛅ ár за чистия звук /a/. По този начин знакът поел носовия звук, а по-късно и лабиализираното /o/, докато първоначалната му звукова стойност преминала към съвсем друга буква.
Исландия назовава бога
Исландската строфа представлява най-забележителното свидетелство в целия корпус от рунически поеми.
Тя е била записана в християнска страна, в ръкописи от края на XV век нататък, около четиристотин и петдесет години след покръстването на Исландия. И при това назовава Один без никакво колебание: algingautr, древният Гаут (едно от неговите поетични имена), княз на Асгард и владетел на Валхала.
Съпоставката с другите традиции разкрива ярък контраст. Староанглийската поема свързва името с латинското os (уста) и съчинява безобидни стихове за речта. Норвежката поема избира омонима за устие на река. И двете традиции избягват езическото божество; Исландия обаче говори за него открито.
Този факт притежава огромна документална стойност. Той служи като най-силното доказателство, че първоначалното име на руната наистина е обозначавало бог, тъй като произлиза от единствения източник без какъвто и да е мотив да си го измисли.
Латинската глоса освен това прави свое сравнително съпоставяне, като свързва Один с Юпитер, а не с Меркурий. Докато римските автори като Тацит са отъждествявали върховния германски бог с Меркурий, исландският поет избира владетеля на боговете.
Норвегия избира устието на реката
Норвежката дума óss означава устие на река, а строфата е изцяло практична: устието на реката е пътят на повечето пътувания.
За общество, чиито селища са били разположени в дъното на фиордите и чиито пътища са минавали по водата, това е било очевидна истина. Устието на реката е мястото, където плаването започва и свършва, където корабите могат да акостират и където възникват тържищата. Името на Осло пази този корен, както и старонордическото óss в множество географски названия.
Вторият стих, че ножницата принадлежи на мечовете, служи като метрична връзка в поемата (fǫr в рима със sværða), макар че тълкувателите са се опитвали да свържат ножницата и устието като два вида вместилища, задържащи нещо в себе си.
Така една и съща руна в две съседни страни символизира бог и географски обект. Норвегия е била водена не от липса на благочестие, а от практическа полезност: устието на реката е видим ориентир, който ученикът може да посочи с ръка.
При гадаене
И двете тълкувания се обединяват около една обща практическа идея: външна сила, надарена с авторитет, определя посоката на по-нататъшния път.
В исландското разбиране това е съвет, вдъхновение или напътствие с неоспорима тежест. Один е богът на поезията, на самите руни и на знанието, придобито чрез саможертва: той виси девет нощи на дървото и дава окото си при свещения извор. Áss в смисъла на Один не вещае лесна мъдрост, а познание, изискващо своя цена.
В норвежкото разбиране руната представлява праг: началната точка на пътуване, моментът, в който човек поема по определен маршрут и течението поема контрола.
В гадателска подредба руната обикновено посочва външен авторитет: влиятелна личност, институция или решение, взето над нивото на питащия. Норвежкият смислов нюанс внася яснота, когато въпросът засяга точния момент, а не властта: това е устието и пътуването започва оттук.
Като писмен знак
Дългоклонестата форма на руната е ᚬ; късоклонестият вариант ᚭ съкращава страничния щрих до малък израстък.
С течение на времето звуковата стойност на знака се измества от носовата гласна към чистото /o/, така че през средновековния период руната функционира предимно като буква o. Реформите на пунктираните руни през XI и XII век предоставят на Скандинавия по-прецизна система от гласни и правят това разграничение категорично.
Questions to sit with
- Чий авторитет всъщност взема решението в тази ситуация?
- Намирате се при устието на реката, а не в открито море: на какъв курс сте напът да се посветите?
- Один плаща висока цена за своето знание: какво би струвало това прозрение на вас?
Често задавани въпроси
Последни публикации
Открийте древната мъдрост на таро картите и отключете мистериите на вашето духовно пътуване. Нашият блог е вашата врата към разбирането на богатата символика, значения и практически приложения на таро четенето.
