Þurs

Какво е представлявал þurs

Турсовете (þursar) и йотуните (jötnar) в скандинавската космология представляват първичните сили, противопоставени на боговете, и те съвсем не са просто огромни същества. Те принадлежат на външния свят: на Утгард (Útgarðr), пространството отвъд заграденото поселение, за разлика от Мидгард (Miðgarðr), защитения център. Това пространствено разделение служи като структуроопределящ принцип на скандинавския светоглед.

Това придава на руната прецизен характер. Турсът не е зъл в морален смисъл: той е това, което съществува отвън, превъзхожда ви по сила и няма никакви задължения към вас. Всички социални механизми на скандинавците (роднинство, клетва, откуп за убийство, гостоприемство) действат единствено вътре в оградата и нямат сила отвъд нея.

И двете поеми съхраняват този мотив за враждебност. Норвежката гласи, че великанът причинява kvinna kvillu, болест или мъка на жените. Исландската повтаря това като kvenna kvöl, мъка за жените, и добавя обитател на скалите и съпруг на великанка.

Мъка за жените

И двете поеми се обръщат към една и съща асоциация и си струва открито да се погледне какво най-вероятно означава тя.

Най-правдоподобното тълкуване сочи към тежките болести и усложнения при бременност и раждане, които в онази епоха са отнемали живота на безброй жени без научно обяснение. Приписването на невидима причина на враждебна външна сила е естествена реакция на общество без познания за микроорганизмите.

Съществува сродна и добре описана традиция в по-късния скандинавски и англосаксонски фолклор, където болестта се е възприемала като нападение отвън (елфически изстрел, проникване на враждебна същност), а изцелението се е състояло в прогонване на нападателя, вместо в лечение на тялото. Двете рунни поеми са концентриран израз на този модел.

Съвременният читател трябва да разбира това като историческо вярване за болестите, а не като твърдение за жените.

Единствената руна със засвидетелствана магическа употреба

Точно това отличава истински Þurs от нейния предшественик в Старшия Футарк и представлява рядкост в целия масив от паметници.

В строфа 36 на «Поема за Скирнир» (Skírnismál) в Поетичната Еда Скирнир заплашва Герд, за да я принуди към брак с Фрей. Той заявява, че изрязва за нея þurs и още три знака: похот, ярост и непоносимо желание, като добавя, че може да ги заличи също толкова лесно, колкото ги е изрязал. Това е назована по име руна, приложена като проклятие в писмен текст с ясно изразен ефект.

«Молитвата на Бусла» (Buslubæn), заклинателна поема в късната «Сага за Боси», завършва с поредица от руни, предложени на читателя за разгадаване, и принадлежи към същата традиция на руническо омагьосване.

И двата текста са литературни и късни (от XIII век нататък), така че не дават пряко доказателство за практиката от епохата на викингите. Те обаче доказват, че средновековните исландци са вярвали, че конкретна руна може да бъде изрязана за причиняване на определена вреда, и че тази руна е била именно тя.

Това е конкретен исторически факт и е несравнимо повече, отколкото съществува за която и да е друга буква от реда.

При тълкуване

Þurs се проявява при гледане като враждебна сила, с която не може да се преговаря.

Докато Thurisaz от Старшия Футарк може да се тълкува като защитен трън (английското виждане), скандинавската традиция не предлага такова смекчаване. И двете поеми описват сила, която причинява страдание. В шестнадесетзначния ред това е руната на заплахата, идваща извън оградата: болест, агресивен опонент или обстоятелства, водени от чужда воля.

Употребата в Skírnismál добавя второ, тревожно измерение: принуда. Руната се появява в изворите като инструмент за сломяване на волята и изтръгване на съгласие. При тълкуване това сочи натиск върху питащия или упражняван от самия него, което е важно да бъде назовано при въпроси за взаимоотношения.

Обърнато значение тук не се предлага. Тълкуването на обърнати руни е съвременна практика, изградена около Старшия Футарк, за която изворите от Младшия Футарк не дават никакви основания.

Като буква

Þurs обхваща и двата междузъбни фрикативни звука: беззвучния th в thin и звучния th в this. Староскандинавският език ги е различавал в речта; руническата писменост не е правила графична разлика между тях.

Животът на тази буква продължава по-дълго от самото руническо писмо. Англосаксонските и скандинавските книжовници, пишещи на латиница, я запазват като þ, а исландският език я използва и до днес, оставайки единственият жив език с тази буква.