Ежедневна грамотност

Какво разкри един пожар

През 1955 г. пожар опустошава Брюген, стария ханзейски кей в Берген. Възстановяването налага дълбоки разкопки във влажните средновековни пластове, където органичната материя се консервира, вместо да гние.

Открити са около 670 изписани предмета, преобладаващо дървени пръчици, датирани между дванадесети и четиринадесети век. Това е най-големият масив от рунически текстове в света, който удвоява изведнъж целия известен корпус на делничното руническо писмо.

Научното название на тези пръчици е rúnakefli (рунически пръчици): огладени четиристенни парчета дърво с дължина от няколко сантиметра, надписани по ръбовете. Те са били евтини, за еднократна употреба и лесни за повторно изрязване, именно затова са били изхвърляни с хиляди и почти никъде извън подпочвените води не са оцелели.

Това разкрива същинския проблем на археологическата извадка: от повечето рунически периоди познаваме само изсеченото върху камък и метал, просто защото тези материали траят. Брюген показва какво се е рязало върху дърво, тоест какво са писали обикновените хора, когато не са увековечавали никого.

За какво разказват надписите

Предимно за търговия.

Голяма част представляват етикети за собственост: пръчица, завързана за чувал или бала, гласяща просто Торкел притежава това. Стоките в общите складове са се нуждаели от обозначение, а руническата пръчица е служела за етикет.

Следват сметки и отчети: количества, дългове, разписки и инструкции към бизнес партньори. Върху една известна пръчица съпруг моли жена си да му изпрати пари; друга настоява за доставка на бира.

Има и кореспонденция: кратки бележки, явно писани за предаване от ръка на ръка между съграждани.

И накрая материалът, който авторите на окултни книги избягват: училищни упражнения, включително латинско изречение, изписано с руни; молитви и богослужебни откъси, част от тях на латински; фрагменти от поезия, включително скалдически стих; любовни обяснения на латински и старонорвежки; и солидно количество вулгарни шеги и самохвалство, някои толкова неприлични, че по-старите учени са ги преразказвали сдържано, вместо да ги превеждат дословно.

Върху една пръчица е изписано просто началото на самия футарк за упражнение.

Какво отхвърлят тези открития

Тезата, че руните са били езотерична тайна, запазена само за жреческо съсловие, не издържа пред тези паметници.

Сред пишещите срещаме търговци, жени, чираци и ученици, упражняващи изписването на знаците. Темите включват корабни манифести и откровено плътски шеги. Руните са използвани редом с латиницата, взаимозаменяемо с нея и понякога пряко за изписване на латински думи.

Точно така изглежда обикновената грамотност във всяко общество, а не затворен сакрален култ.

Два технически детайла правят този извод категоричен. Първо, безстволовите руни (крайна форма на стенография от Хелсингланд, която премахва вертикалното стъбло от почти всяка буква) функционират само ако читателят чете достатъчно гладко, за да няма нужда от визуална подкрепа. Стенографията предполага широка публика от редовни читатели, а не шепа посветени.

Второ, късоклонестата писменост се появява именно защото жилките на дървото се цепят при дълбоки коси разрези. Писменост, която развива отделен бързописен шрифт за евтин нетраен материал, е в ежедневна употреба.

Нищо от това не означава, че руните никога не са имали ритуална роля. Камъкът с проклятие от Бьоркеторп е съвсем реален. Това доказва, че магическата употреба е била само отделен дял, а не предназначението на азбуката.

Мейсхау и драскането по чужди паметници

Другият голям дял на спонтанното руническо писмо са графитите, а най-впечатляващите са запазени на Оркнейските острови.

Мейсхау (Maeshowe) е неолитна коридорна гробница, вече трихилядолетна, когато скандинавски нашественици проникват в нея през дванадесети век. Те оставят около тридесет надписа по стените: най-голямата сбирка от рунически графити извън Скандинавия.

Съдържанието е обичайното за всяко графити: хвалби за изнесено злато, уверения, че тези руни са изсечени от най-добрия майстор на руни в западното море с брадвата, погубила конкретен враг, коментари за хубостта на местна жена и просто имена за оставяне на диря.

Графитът в Света София в Константинопол произтича от същия порив в другия край на скандинавския свят: частично четливо име, разчитано като Халфдан, издраскано върху мраморен парапет от войн на варяжката гвардия.

Хората са изсичали руни по същите причини, по които пишат по стените и днес: да отбележат собственост, да запишат сделка, да се присмеят или просто да потвърдят, че са били там.

Защо тези свидетелства се премълчават

Има ясна причина защо находките от Брюген рядко се споменават в популярните издания за руническа магия, и тя не е липсата на известност: откритията са публикувани и добре известни сред изследователите.

Причината е, че този материал е делничен точно по начина, който го прави безценен. Дървена пръчица с надпис Гюда заръчва да се прибираш вкъщи не върши работа на онзи, който иска руните да са хранилище на древна мистична мъдрост. Стих за градушката звучи загадъчно; търговска бележка: не.

В резултат огромен, земен масив от свидетелства противоречи на повечето съвременни митове за руническите мистерии, поради което просто бива подминаван.

Всеки, който преценява сериозността на твърденията за рунически тайни, може да попита какво прави съответната теория с пръчиците от Брюген.