Повлиял ли е И Дзин върху откриването на двоичната аритметика от Лайбниц?

Не. Лайбниц разработва двоичната аритметика още преди Йоахим Буве да му изпрати диаграмата с хексаграмите през 1701 г. Диаграмата му дава потвърждение, което той цени високо и описва в нарочна публикация, приемайки го за доказателство, че древна цивилизация е достигнала до същия принцип. Съответствието между подредбата на Фуси и двоичното броене е абсолютно точно, ала влиянието не следва популярния разказ.

Кой превод е препоръчително да се чете?

Изборът зависи от целта на читателя. Изданието на Вилхелм и Бейнс представя класическия текст във вида, възприет в Източна Азия, с конфуцианските коментари, и това е версията, към която препращат повечето автори. Ричард Рът или Едуард Шонеси предлагат текста от бронзовата епоха преди натрупването на тези тълкувания. Преводът на Лег е полезен със своята буквална точност. Най-обогатяващият подход е паралелното четене на Вилхелм и Рът.

Защо версията на Вилхелм звучи толкова философски?

Защото той превежда каноничния текст заедно с Десетте крила и конфуцианската коментарна традиция, изучавайки ги под ръководството на Лао Найсюен: учен, възпитан в същата школа. Моралният речник и постоянната фигура на благородния човек произлизат тъкмо от този коментарен пласт, а не от най-древния текст.

Какво представлява синхроничността?

Синхроничността е предложен от Юнг акаузален свързващ принцип, според който психично състояние и външно събитие могат да бъдат свързани по смисъл, без едното да причинява другото. Той разработва тази концепция отчасти за осмисляне на своя опит при допитване до Промените. Тя предоставя на западните читатели подход към оракула, който не изисква вяра в традиционното гадаене.

Реална ли е връзката с кодоните на ДНК?

Съществуват шестдесет и четири хексаграми и шестдесет и четири кодона на ДНК, като и двете системи могат да се опишат като три позиции с четири състояния. С това приликата се изчерпва. Хексаграмите са съставени от шест двоични линии, а кодоните са три бази, избрани измежду четири възможни. Всяко съпоставяне помежду им е произволно и от него не произтичат никакви биологични изводи. Става дума за числово съвпадение, породило обемна, но спекулативна литература.

Какво промениха ръкописите от Мауандуей?

Копринените ръкописи, открити през 1973 г., съхраняват версия от около 200 г. пр.н.е. с напълно различен ред на хексаграмите, вариативни йероглифи и коментарен материал, непознат от каноничния текст. Заедно с по-късните находки те доказаха, че Промените са били все още подвижен текст в епоха, за която се смяташе, че вече е бил окончателно установен. Тези открития стоят в основата на съвременните изследвания за възникването на книгата.

Как Джон Кейдж използва И Дзин?

Като процедура за вземане на композиционни решения. От „Музика на промените“ (Music of Changes) през 1951 г. нататък той хвърля хексаграми, за да определя тоналните височини, продължителността, динамиката и други параметри с цел да изключи личния си вкус от творческия процес. Кейдж прилага този метод в продължение на четири десетилетия, а чрез него практиката достига до Мърс Кънингам, Джаспър Джонс и широк кръг творци.

Какво представлява фигуризмът?

Възглед, поддържан от група йезуитски мисионери в Китай, най-вече от Йоахим Буве, според който китайските класици съхраняват преиначен спомен за библейското откровение и могат да бъдат четени за откриване на следи от старозаветните патриарси. Рим се отнася скептично и тази теза никога не се превръща в официална политика на мисията, ала тя довежда до първото системно европейско изучаване на Промените.

Правилен ли е по-древният прочит от бронзовата епоха?

Той стои по-близо до първоначално записания текст, което обаче не означава, че е единственият легитимен прочит. Промените са философска класика от над две хилядолетия, а гадателски наръчник от епохата Джоу са били само няколко века преди това; коментарната традиция е неделима част от същността на днешната книга. От практическа полза за читателя е най-вече да съзнава кой точно пласт държи в ръцете си.

Отвъд Източна Азия

Западното възприемане

Йезуит в Пекин изпраща на Лайбниц диаграма на шестдесет и четирите хексаграми, в която философът разпознава собствената си двоична аритметика. Два века и половина по-късно същата книга става бестселър в Сан Франциско. Малко текстове са били толкова цялостно преобразени от самия акт на превода.

12: течения
12: личности
300: години на Запад

Теченията

Всяко поколение открива различна книга: доказателство за християнското откровение, куриоз на ориенталската логика, психологически инструмент, контракултурен оракул и накрая документ от бронзовата епоха.

✝️

Йезуитски фигуризъм

Пекин и Париж XVII–XVIII век

Малка група йезуитски мисионери поддържа тезата, че китайските класици пазят замъглен спомен за библейското откровение, и търси в хексаграмите следи от патриарсите. Рим не одобрява това начинание, ала то все пак поставя началото на първото задълбочено европейско изучаване на текста.

🔟

Двоична аритметика

Хановер 1701–1703

Йоахим Буве изпраща на Лайбниц подредбата на шейсет и четирите хексаграми, приписвана на Фуси. Лайбниц забелязва, че ако прекъснатите линии се четат като нула, а непрекъснатите като едно, се получават последователно числата от нула до шейсет и три. Той приема това за древно потвърждение на собствената си бройна система.

📘

Първите преводи

Великобритания и Европа XIX век

Изданието на Томас Макклачи от 1876 г. и преводът на Джеймс Лег от 1882 г. за поредицата „Свещени книги на Изтока“ представят пълния текст на английски. Лег намира книгата за чужда на духа си и го заявява открито, което си личи в текста.

📙

Изданието на Вилхелм и Бейнс

Германия и САЩ 1924 и 1950 г.

Немският превод на Рихард Вилхелм, създаден с помощта на учения Лао Найсюен, е преведен на английски от Кери Ф. Бейнс с предговор от Юнг. Той се превръща в каноничния западен текст и оформя представата за книгата у поколения читатели.

🎲

Синхроничност

Цюрих от 30-те до 50-те години на XX век

Предложеният от Юнг акаузален свързващ принцип възниква отчасти като опит да се обяснят наблюденията му при допитване до Промените. Той дава на западните читатели рамка, позволяваща да приемат оракула сериозно, без да приемат гадаенето според собствените му догми.

🎼

Случайността като творчески метод

Ню Йорк от 1951 г. нататък

Джон Кейдж използва хвърляния на хексаграми, за да определя височината, продължителността и динамиката на тоновете в „Музика на промените“ (Music of Changes) и в много по-късни творби. Той превръща книгата в композиционен инструмент и оказва влияние върху цяло поколение художници и хореографи.

📗

Литературният И Дзин

Европа и Америка XX век

Филип К. Дик се допитва до текста, докато пише „Човекът във високия замък“, където и самите герои се съветват с оракула. Хесе, Борхес и мнозина други черпят вдъхновение от него, превръщайки го в разпознаваем елемент от следвоенната проза.

🌻

Контракултурата

САЩ и Европа 60-те и 70-те години на XX век

Изданието на Вилхелм и Бейнс се продава в огромни тиражи сред читатели без интерес към академичната синология и се нарежда редом с дзен, веданта и психеделичните практики. Повечето западни представи за книгата водят началото си именно от този период.

🔺

Западен окултизъм

Великобритания и Европа XX век

Алистър Кроули използва Промените като свой главен оракул в продължение на десетилетия и се опитва да съпостави хексаграмите с кабалистичното Дърво на живота: свързване, което продължава да се практикува в части от западната езотерична среда.

🧬

Аналогията с генетичния код

Европа и Америка от 70-те години на XX век нататък

Фактът, че съществуват шестдесет и четири хексаграми и шестдесет и четири кодона на ДНК, поражда цяла литература, съпоставяща двете системи. Това е по-скоро нумерология, отколкото биология, ала твърдението е достатъчно упорито, за да изисква категорично разграничение.

🏺

Ръкописните открития

Китай от 1973 г. нататък

Копринените ръкописи от Мауандуей и по-късните находки от Гуодиен и други обекти разкриват по-ранни версии с различен ред на хексаграмите и текстови варианти, променяйки из основи представата на учените за оформянето на текста.

🔬

Историческият обрат

Великобритания и Америка от 80-те години на XX век нататък

Ричард Рът, Едуард Шонеси, Ричард Дж. Смит и други изследователи четат Джоуи като гадателски запис от бронзовата епоха, а не като книга за мъдростта, създавайки преводи, които изненадващо се различават от този на Вилхелм.

Безплатен 30-дневен курс

Научете се да четете таро за 30 дни

Безплатен курс с колодата Райдър-Уейт, по един кратък урок на ден. Ще научите всички 78 карти, ще редите и тълкувате истински разклади, от три карти до Келтския кръст, и ще усвоите етиката на четенето за други хора. До тридесетия ден ще можете да четете таро както за себе си, така и за други хора.

30 дни78 картиБезплатно

Започнете безплатния курс Вижте програмата

Личностите

Мисионери, математици, преводачи, психолог, творци, превърнали текста в работен метод, и синолози, които го върнаха към неговите корени.

Йоахим Буве

1656–1730 Франция и Пекин

Йезуитски мисионер и математик в двора на император Канси, водеща фигура на фигуризма. В продължение на години води кореспонденция с Лайбниц и му изпраща диаграмата на хексаграмите, довела до прозрението за двоичния код.

Готфрид Вилхелм Лайбниц

1646–1716 Хановер

Вече е разработил двоичната аритметика, когато диаграмата на Буве пристига през 1701 г. Той разчита подредбата на Фуси като независимо древно потвърждение и публикува статия за нея, давайки на Промените първата им стабилна опора в европейската интелектуална история.

Томас Макклачи

1812–1885 Шанхай

Англикански мисионер, автор на първия пълен английски превод от 1876 г., който тълкува текста през призмата на сравнителната митология. Лег не цени високо този труд, а днес той се възприема предимно като исторически куриоз.

Джеймс Лег

1815–1897 Шотландия, Хонконг, Оксфорд

Виден викториански преводач на китайските класици, чийто превод от 1882 г. излиза в поредицата „Свещени книги на Изтока“. Работи с изключителна прецизност върху книга, която намира за объркваща, и неговата версия остава ценна с буквалната си точност.

Лао Найсюен

1843–1921 Циндао

Китайският учен, който в продължение на години преподава Промените на Рихард Вилхелм, преминавайки с него през текста ред по ред. Преводът на Вилхелм отразява неговото преподаване в същата степен, в каквато и научните търсения на самия Вилхелм.

Рихард Вилхелм

1873–1930 Циндао и Франкфурт

Мисионер, станал синолог, който прекарва над двадесет години в Китай и превежда Промените на немски език през 1924 г. Неговата версия тълкува текста през конфуцианската коментарна традиция и оформя западното разбиране по-силно от всеки друг превод.

Кери Ф. Бейнс

1883–1977 САЩ

Преводачка и юнгиански аналитик, превела немския текст на Вилхелм в английското издание от 1950 г. Нейният прецизен труд е причината книгата да достигне до англоезичния свят във форма, подходяща за реално четене.

К. Г. Юнг

1875–1961 Цюрих

Допитва се до Промените в продължение на десетилетия и написва предговора към изданието на Бейнс, в който хвърля хексаграма за самата съдба на книгата. Неговата концепция за синхроничността възниква отчасти за осмисляне на този опит.

Хелмут Вилхелм

1905–1990 Германия и Сиатъл

Син на Рихард Вилхелм и професионален синолог, чиито лекции и есета дават на Запада първото задълбочено академично описание на структурните принципи на Промените.

Джон Кейдж

1912–1992 Ню Йорк

Използва хвърлянето на хексаграми за вземане на композиционни решения от „Музика на промените“ (1951 г.) нататък в продължение на четири десетилетия. Благодарение на него книгата заема трайно място в историята на музиката от XX век.

Филип К. Дик

1928–1982 Калифорния

Допитва се до Промените, докато пише „Човекът във високия замък“, където самите герои също се съветват с книгата, и по-късно признава, че оракулът практически е определил развитието на сюжета. Романът печели наградата „Хюго“ през 1963 г.

Едуард Л. Шонеси

род. 1952 г. Чикаго

Водещ западен изследовател на ранни китайски ръкописи, превел Промените от Мауандуей и допринесъл съществено за установяването на първоначалния облик на текста преди канонизирането на традиционната версия.

Книга, която се променя заедно с читателите си

Западната история на Книгата на промените представлява класически пример за рецепция на текст. На всеки етап европейските и американските читатели откриват онова, което са били готови да открият, а поредицата от тези образи на книгата почти обобщава три века западни интелектуални моди: свидетелство за библейско откровение, куриоз на ориенталската логика, психологически инструмент, контракултурен оракул и накрая документ от бронзовата епоха за жертвоприношения и военни походи.

Лайбниц и двоичната диаграма

Първият сериозен европейски досег с текста се осъществява чрез йезуитската мисия в Пекин. Група мисионери, известни като фигуристи, поддържат тезата, че китайските класици съхраняват замъглен спомен за библейското откровение, и търсят негови следи в древните текстове. Рим се отнася с неодобрение и този възглед никога не става официална политика на ордена, но поражда първото системно европейско изследване на Промените.

Йоахим Буве, математик в двора на император Канси, води кореспонденция с Лайбниц в продължение на години и през 1701 г. му изпраща диаграма на шестдесет и четирите хексаграми в подредбата, приписвана на Фуси. Лайбниц вече е разработил двоичната аритметика. Чете прекъснатите линии като нула, а непрекъснатите като едно, и забелязва, че подредбата изброява поред целите числа от нула до шестдесет и три.

Тълкуванието му отразява духа на неговата епоха: той приема диаграмата за древно потвърждение, свидетелство, че една много стара цивилизация е достигнала до същата математическа истина. Съвременната наука ясно показва, че подредбата на Шао Юн от XI век е получена чрез последователно двоично деление по космологични причини, а не с аритметична цел. Формалното съответствие обаче е абсолютно точно и тъкмо то дава на Промените първата им опорна точка в европейската мисъл.

Преводът

Томас Макклачи публикува първия пълен английски превод през 1876 г., тълкувайки книгата през сравнителната митология: подход, който бързо губи актуалност. Преводът на Джеймс Лег от 1882 г. за поредицата „Свещени книги на Изтока“ е далеч по-сериозен научен труд. Лег намира книгата за чужда на своя нагласа, признава го без заобикалки и създава версия, чиято буквалност и до днес запазва своята стойност.

Решаващият обрат е дело на Рихард Вилхелм. Мисионер, отдал се на науката, Вилхелм прекарва повече от двадесет години в Китай и изучава Промените заедно с Лао Найсюен, учен от цинската традиционна школа, изследвайки текста с него ред по ред в продължение на няколко години. Неговият немски превод излиза през 1924 г., Кери Ф. Бейнс го превежда на английски, а изданието на фондация „Болинген“ от 1950 г. е придружено от предговор на Юнг.

Тъкмо това издание е причината повечето англоезични читатели да възприемат Промените като книга с философска мъдрост за поведението на благородния човек. Вилхелм предава предано конфуцианската коментарна традиция, предавайки едно конкретно тълкувание сред няколко възможни. Един гадател от епохата Джоу не би разпознал този прочит.

Безплатно членство

Един безплатен акаунт ви свързва с таролози, учащи и автори на 52 езика. Не е нужна банкова карта, няма пробен период и няма какво да прекратявате.

Безплатният 30-дневен курс по таро със запазване на напредъка ви
Членство в общността, местни кръгове и събития за членове
Профил в указателя на членовете, където да представите услугите си
Лично табло за вашите курсове, събития, услуги, стоки и бизнес страница

Създайте безплатен акаунт Вече сте член? Вход

Юнг и синхроничността

Юнг се допитва до книгата в продължение на десетилетия и задълбочено размишлява защо тя създава усещането, че работи. Неговият предговор към изданието на Бейнс предприема нещо необичайно: той хвърля хексаграма с въпрос какво имат да кажат Промените за своето представяне пред англоезичния свят и описва отговора им.

Концепцията му за синхроничността, акаузален свързващ принцип между психични състояния и външни събития, е развита отчасти за осмисляне на този опит. Каквото и да е отношението към нея, тя изиграва конкретна историческа роля. Дава на образованите западни читатели възможност да приемат оракула сериозно, без да приемат гадаенето като свръхестествено явление, и обяснява до голяма степен защо книгата бива възприета като психологически инструмент, а не като обикновено суеверие.

Книгата като метод

От 1951 г. нататък Джон Кейдж използва хвърлянето на хексаграми, за да определя височината, продължителността и динамиката на тоновете, започвайки с „Музика на промените“ (Music of Changes) и продължавайки в продължение на четиридесет години. Целта му не е пророчество, а премахване на личния вкус от композицията. Чрез Кейдж тази практика достига до Мърс Кънингам, Джаспър Джонс и широк кръг от художници.

Филип К. Дик се допитва до Промените, докато пише „Човекът във високия замък“, където самите герои също прибягват до тях, и по-късно заявява, че оракулът реално е предопределил сюжета. Романът печели наградата „Хюго“ през 1963 г.

След това настъпва епохата на контракултурата, и изданието на Вилхелм и Бейнс започва да се продава в тиражи, непостижими за академичен превод. В продължение на двадесет години то стои редом с дзен, веданта и психеделичните практики като неизменна част от тогавашния мироглед: именно тогава се формира основната част от западната познатост с книгата.

Историческият обрат

Два фактора обръщат посоката на това развитие. Археологията разкрива по-стари версии на текста: копринените ръкописи от Мауандуей, открити през 1973 г., съдържат различен ред на хексаграмите и многобройни текстови варианти, а по-късните находки от Гуодиен и други места обогатяват картината.

Едновременно с това цяло поколение изследователи подхожда към Джоуи като към онова, което текстът в действителност представлява: гадателски запис от бронзовата епоха. Подзаглавието на Ричард Рът го определя точно по този начин. Едуард Шонеси посвещава труда си на ръкописите, а Ричард Дж. Смит написва основополагащата културна история. Техните преводи изглеждат поразително различни от този на Вилхелм: по-малко философия, повече добитък, пленници, жертвоприношения и военни походи.

Две книги, и двете автентични

Днес западните читатели имат достъп до две съвсем различни версии на Промените, като си струва ясно да се подчертае, че и двете са легитимни.

Едната е каноничният текст във вида, в който Източна Азия го чете в продължение на две хилядолетия: надграден с Десетте крила и конфуцианските коментари, посветен на човешкото поведение и житейските ситуации. Това е книгата на Вилхелм, и тъкмо това самата традиция в по-голямата си част разбира под Промените.

Другата е текстът от епохата Джоу във вида му преди напластяването на тези тълкувания: лаконичен, често труден за разбиране, свързан с жертвоприношения, лов и войни. Това е книгата на Рът и Шонеси, и тя стои по-близо до първоначалния писмен паметник.

Предпочитането на по-стария пласт не носи непременно по-голяма автентичност. Промените са философска класика от много по-дълго време, отколкото са били наръчник от бронзовата епоха, а тълкувателната традиция е неотделима част от самото произведение. Но читателят трябва да знае коя от двете държи в ръцете си, а повечето издания премълчават това.

Често задавани въпроси

: Не. Лайбниц разработва двоичната аритметика още преди Йоахим Буве да му изпрати диаграмата с хексаграмите през 1701 г. Диаграмата му дава потвърждение, което той цени високо и описва в нарочна публикация, приемайки го за доказателство, че древна цивилизация е достигнала до същия принцип. Съответствието между подредбата на Фуси и двоичното броене е абсолютно точно, ала влиянието не следва популярния разказ.
: Изборът зависи от целта на читателя. Изданието на Вилхелм и Бейнс представя класическия текст във вида, възприет в Източна Азия, с конфуцианските коментари, и това е версията, към която препращат повечето автори. Ричард Рът или Едуард Шонеси предлагат текста от бронзовата епоха преди натрупването на тези тълкувания. Преводът на Лег е полезен със своята буквална точност. Най-обогатяващият подход е паралелното четене на Вилхелм и Рът.
: Защото той превежда каноничния текст заедно с Десетте крила и конфуцианската коментарна традиция, изучавайки ги под ръководството на Лао Найсюен: учен, възпитан в същата школа. Моралният речник и постоянната фигура на благородния човек произлизат тъкмо от този коментарен пласт, а не от най-древния текст.
: Синхроничността е предложен от Юнг акаузален свързващ принцип, според който психично състояние и външно събитие могат да бъдат свързани по смисъл, без едното да причинява другото. Той разработва тази концепция отчасти за осмисляне на своя опит при допитване до Промените. Тя предоставя на западните читатели подход към оракула, който не изисква вяра в традиционното гадаене.
: Съществуват шестдесет и четири хексаграми и шестдесет и четири кодона на ДНК, като и двете системи могат да се опишат като три позиции с четири състояния. С това приликата се изчерпва. Хексаграмите са съставени от шест двоични линии, а кодоните са три бази, избрани измежду четири възможни. Всяко съпоставяне помежду им е произволно и от него не произтичат никакви биологични изводи. Става дума за числово съвпадение, породило обемна, но спекулативна литература.
: Копринените ръкописи, открити през 1973 г., съхраняват версия от около 200 г. пр.н.е. с напълно различен ред на хексаграмите, вариативни йероглифи и коментарен материал, непознат от каноничния текст. Заедно с по-късните находки те доказаха, че Промените са били все още подвижен текст в епоха, за която се смяташе, че вече е бил окончателно установен. Тези открития стоят в основата на съвременните изследвания за възникването на книгата.
: Като процедура за вземане на композиционни решения. От „Музика на промените“ (Music of Changes) през 1951 г. нататък той хвърля хексаграми, за да определя тоналните височини, продължителността, динамиката и други параметри с цел да изключи личния си вкус от творческия процес. Кейдж прилага този метод в продължение на четири десетилетия, а чрез него практиката достига до Мърс Кънингам, Джаспър Джонс и широк кръг творци.
: Изданието на Вилхелм и Бейнс се появява през 1950 г. с авторитетната подкрепа на Юнг, което му придава респектабилност, а след това контракултурата го припознава редом с дзен, веданта и психеделичните практики. То предлага начин за обръщане към източник извън собствения аз, независим от западните църковни институции, и достига тиражи, немислими за академичен превод.
: Възглед, поддържан от група йезуитски мисионери в Китай, най-вече от Йоахим Буве, според който китайските класици съхраняват преиначен спомен за библейското откровение и могат да бъдат четени за откриване на следи от старозаветните патриарси. Рим се отнася скептично и тази теза никога не се превръща в официална политика на мисията, ала тя довежда до първото системно европейско изучаване на Промените.
: Той стои по-близо до първоначално записания текст, което обаче не означава, че е единственият легитимен прочит. Промените са философска класика от над две хилядолетия, а гадателски наръчник от епохата Джоу са били само няколко века преди това; коментарната традиция е неделима част от същността на днешната книга. От практическа полза за читателя е най-вече да съзнава кой точно пласт държи в ръцете си.

Всички школи на И Дзин

Последни публикации

Открийте древната мъдрост на таро картите и отключете мистериите на вашето духовно пътуване. Нашият блог е вашата врата към разбирането на богатата символика, значения и практически приложения на таро четенето.