Славянски черти и резки

Едно изречение и какво всъщност не казва то

Всичко започва с един-единствен ред, написан около 890–900 г. от българския монах Черноризец Храбър в краткото съчинение «О писменехъ» («За буквите»). Защитавайки новата славянска азбука от гръцкото пренебрежение, той мимоходом описва завареното положение: преди покръстването славяните нямали книги, а четели и гадаели с черти и резки (чръты и рѣзы).

Това изречение е цялата документална база за дохристиянската славянска писменост. Повече от хилядолетие върху него пада огромна тежест.

Прочетено буквално, то казва твърде малко. Черти са резки, линии, драскотини; резки (рѣзи) са врязове или прорези. И двете думи принадлежат към лексиката на дялането и дълбаенето, а не на четенето или говора — по същия начин, както финландската дума runo, заета рано от германските езици, се отнася до първоначалното си значение на надраскан знак. А Храбър ясно посочва за какво са служили: за броене и гадаене («чтяаху и гатааху»). Той не казва, че славяните са пишели с тях. Напротив, заявява точно обратното — че не са имали книги.

Често се изтъква и обратният аргумент, който сам по себе си е разумен: ранните славяни са живели в горски райони. Всичко, изрязано върху дърво, кора или кост, би изгнило, така че мълчанието на археологическите пластове е точно това, което бихме очаквали, независимо дали писменост е съществувала или не. Това е вярно и означава, че липсата на доказателства тук е слабо доказателство за липса.

Но този довод действа само в една посока. Той ни дава право да кажем: не можем напълно да го изключим. Той не ни дава право да измислим редица от букви и да обявим, че сме я «възстановили».

Как всъщност изглеждат знаците за броене и гадаене

Практиката, която Храбър описва, не е екзотична и не е изгубена. Подобни системи са документирани в цяла Евразия: тамги — родови и имуществени знаци на степните народи; грънчарски печати, идентифициращи работилницата или собственика; резки върху дървени рабоши (рабош) за отчитане на дългове, дни и количества; както и жребии, хвърляни с белязани дървени късове.

Всички те са автентични, полезни, понякога сложни — но нито едно от тях не е писменост. Един рабош не може да предаде изречение. Знакът за собственост обозначава предмет, без да казва нищо за него. Именно това специалистите наричат протописменост: символи, които носят смисъл, без да кодират говорим език.

Археологическите находки потвърждават това. Керамика от IV век от Черняховската култура — контактна зона, където се срещат славянски, германски и сарматски населения — както и от по-късната Пражко-Корчакска и сродни култури, съдържа врязани преди изпичането знаци: кръстове, геометрични фигури и въртеливи мотиви. Най-правдоподобните им тълкувания са собственост, белег на работилницата, обозначение на съдържанието или магическа защита на съхраняваното вътре.

Наложително е едно предупреждение за символ, който непрекъснато се експлоатира: въртеливите кръстове и свастикоподобните мотиви наистина се появяват по ранна керамика в цяла Евразия, включително в славянски контекст. Названието «коловорот» / «коловрат» и политическият заряд, който символът носи днес в панславянския национализъм, са съвременни наслоявания върху един много древен и широко разпространен декоративен мотив. Формата е древна, но съвременното значение ѝ е приписано впоследствие и не може да се пренася назад във времето.

Съдът от Алеканово

През есента на 1897 г. руският археолог Василий Городцов разкопава славянско погребение при село Алеканово в Рязанска губерния. В гроба на възрастна жена от X–XI век той открива малък, грубо изработен глинен съд с непрекъсната хоризонтална ивица от четиринадесет знака, обхождаща тялото му.

Городцов изказва предположението, че това може да са местни славянски руни. Сравнителният анализ обаче не подкрепя тезата му: само два от четиринадесетте знака напомнят нещо от германския или тюркския рунически репертоар. На следващата година в същото село са открити още същите знаци върху керамични фрагменти, което поне доказва, че надписът не е случайна драсканица на един човек.

След повече от столетие научен интерес алекановският надпис остава напълно неразчетен.

Струва си да се изясни защо, тъй като около тази мистерия често се спекулира. Четиринадесет знака просто не са достатъчен обем за дешифриране на каквато и да било писменост — разчитането изисква количество, повторяемост и в идеалния случай двуезичен текст (билингва). Дори това да беше напълно развита фонетична азбука, четиринадесет знака върху един съд биха останали нечетими. Хипотезите, съответстващи на фактите, са: локална вятичка знакова система, грънчарска маркировка или протописменост, която така и не се е разпространила достатъчно, за да се стандартизира, преди появата на кирилицата да я направи излишна.

Това, което алекановският съд доказва, е реално, но скромно: ранните славяни са създавали структурирани поредици от абстрактни знаци. Това е автентично откритие. Но не е азбука.

Костта от Лани

Най-значимото откритие в тази област е съвсем скорошно — и съвсем различно от това, което някой е търсил.

При разкопки на селище от VI–VII век в Бржецлав-Лани (Южна Моравия) археолозите откриват фрагмент от говеждо ребро в яма за смет, намерен заедно с ръчно изработена керамика от пражки тип — безспорно ранен славянски материал. По време на лабораторното почистване дипломантката Алена Сламова забелязва умишлени нарези по повърхността. Екип, ръководен от Иржи Махачек от Масариковия университет, публикува анализа в Journal of Archaeological Science през 2021 г.

Изследването е прецизно. Сканиращата електронна микроскопия и трасологичният анализ установяват, че знаците са съзнателно изрязани, а не са следи от корени или огризано от животни. Радиовъглеродното датиране на колагена, комбинирано с древно ДНК за потвърждаване на биологичния вид, датира костта между 585 и 640 г. сл. Хр.

Врязаните знаци са руни — и то от Старшия футарк, германската руническа редица. По-конкретно: шест от последните осем знака от 24-руническата поредица, подредени по азбучен ред. Тъй като това е абецедар (азбучник) — откъс от азбуката, а не дума или лично име — рунологът Роберт Недома го определя като учебен опит. Писачът не е бил особено опитен: две руни от последната група липсват, пропорциите са неравни, а линиите се повтарят.

Някой в славянско селище около 600 г. се е упражнявал да изписва германската азбука върху изхвърлена кост — около три века преди създаването на глаголицата.

Възможните тълкувания остават открити. Възможно е знаците да са изрязани от германец (може би от население, останало по тези земи, вместо да мигрира към Италия), живеещ сред славяни. Възможно е да е славянин, учещ писмеността на съседите си. Може да е и човек, който копира форми, възприемани като магически символи, а не като букви.

Това обаче, което костта не представлява, е доказателство за славянска писменост. Тя е свидетелство за контакт и вероятно за славяни, опитващи се да пишат с чужда система — което само по себе си е изключително интересно и опровергава старата теза, че тези населения са живели в пълна изолация и вражда. За конкретния прочит все още се спори. Но датировката и резбите са безспорен факт.

Скандинавски руни по славянските реки

Три века по-късно руните се завръщат в славянските земи — този път масово и на живо. Скандинавски търговци и воини — варягите (русите) — плават по речните пътища по Днепър, Волга и Волхов към Византия и оставят дълбока следа в политическия живот на Киевска Рус.

Те оставят много малко рунически камъни поради две причини, които нямат нищо общо със славяните. Скандинавската традиция изисква изобилие от повърхностен гранит, какъвто горите, степите и блатата на Източна Европа не предлагат. Освен това арабският пратеник Ибн Фадлан, който наблюдава погребение на руси край Волга, описва паметния надпис, изрязан върху дървен стълб, поставен над могилата — практика, която не оставя следи във влажния климат.

Основният оцелял паметник е Березанският рунически камък, открит през 1905 г. от Ернст фон Щерн на остров Березан, където Днепър се влива в Черно море. Готландският търговец Грани го изсича в памет на Карл, негов félag — съдружник в търговията. Надписът е на Младши футарк, напълно автентичен и изцяло скандинавски: балтийска търговска практика, пренесена по речния път, а не местна писменост.

Когато варяжкият елит се сродява и разтваря сред славянското мнозинство, руните изчезват заедно с него, а кирилицата заема пространството изцяло.

Два века фабрикувани доказателства

Осезаемата липса в съчетание с национален плам е сигурна рецепта за фалшификации — и тази празнина ражда изобилие от тях.

През 1768 г. край Прилвиц в Мекленбург е обявено откриването на колекция от бронзови фигурки, плочки и ритуални предмети. Популяризирани от теолога Андреас Готлиб Маш, който ги публикува през 1771 г., а по-късно и от граф Ян Потоцки, предметите уж произхождали от Ретра — великия изгубен храм на полабските славяни. Над сто и осемдесет предмета, много от които с рунически надписи — на пръв поглед категорично доказателство за грамотна езическа славянска цивилизация.

Всички те са фалшификати. Техниката на леене е от XVIII век, а надписите се оказват знаци, прерисувани от публикувани германски рунически таблици и поставени без никакъв смисъл.

В средата на XIX век Полша създава своя версия: Микоржинските камъни, върху които са изсечени кон, човешка фигура и рунически знаци. Те са възприети с ентусиазъм от видни полски слависти като доказателство за родна писменост, но още преди края на века са разобличени като патриотични фалшификати.

Моделът е същият, който откриваме при всеки случай на страницата за фалшификациите. Търсенето възниква първо. Артефактът се появява, за да го задоволи, и носи точно това, което публиката предварително е копнеела да намери.

Откъде всъщност произлизат осемнадесетте руни

«Славянската руническа азбука» от 18 знака, която циркулира днес, има напълно проследима история и тя не започва в славянската древност.

Началото ѝ е във Виена през 1902 г. с австрийския окултист Гуидо фон Лист. След ослепяване в продължение на единадесет месеца след операция на катаракта, фон Лист твърди, че е получил видение за първичните руни на древно арийско жреческо съсловие, което нарича «армани». Той взема историческия 16-рунен Младши футарк, видоизменя го и публикува резултата като Арманен футарк (Armanen Futharkh) — от осемнадесет знака. Числото не е случайно, нито е историческо германско: той избира осемнадесет, за да съответства на осемнадесетте магически песни, изброени от Один в раздела «Рунатал» (Rúnatal) от «Хавамал» (Hávamál).

Осемнадесетте руни на фон Лист се превръщат в гръбнака на германския окултизъм през XX век, включително неговите фьолкиш и свързани с националсоциализма течения.

След 1991 г. възраждането на славянското езичество — родноверието — в Русия, Украйна и Полша поражда търсене на свещена местна писменост с мистичен авторитет, подобен на този на германските руни. Руски езотерични автори, най-вече Антон Платов, запълват тази празнина. Те създават редица от осемнадесет знака, привързват към тях славянски божества — Перун, Велес, Даждбог, Макош — вплитат фолклорната космология за Нав, Прав и Яв и камъка Алатир и представят резултата като «възстановените» черти и резки от изречението на Храбър.

Заемката е видима в самата структура, което я прави нещо много повече от просто подозрение:

• Редицата съдържа точно осемнадесет знака. Осемнадесет е броят на песните в скандинавска поема, избран от австриец през 1902 г. В нито един славянски източник не се споменава числото осемнадесет за каквото и да било.
• Руната Мир повтаря формата на германската руна Алгиз (Algiz), а Чернобог е същата форма, но обърната надолу. Тази противоположна двойка е абсолютно точно копие на руните Man и Yr на фон Лист.
• На знаците са приписани звукови стойности, съответстващи на буквите от кирилицата — азбука, създадена през IX век именно при християнизацията, която тази редица уж трябва да предхожда.

Религиоведите имат утвърден термин за подобни явления и той не е просто «менте»: това е измислена традиция (invented tradition). Конструкцията е съвременна, а претенцията за древност — невярна, но практиката, изградена върху нея, е реална, използва се искрено от множество хора и изпълнява функцията, от която те имат нужда.

Осемнадесетте руни в съвременната практика

Тази таблица документира жива съвременна практика. Това не е древна азбука и нищо в нея не може да бъде проследено до дохристиянски източник. За всеки, който се сблъсква с тези символи, е много по-полезно да разполага с пълния списък заедно с датата на създаването му, вместо въпросът просто да бъде отминаван.

Руна	Звук	Свързва се с	Значение в практиката
Мир	М	Белобог, Световното дърво	Ред, закрила, общност, божествената искра у човека
Чернобог	Ч	Чернобог, хаосът	Ентропия, разкъсване на стари връзки, необходимо разрушение
Алатир	А	Световният камък и планина	Центърът, олтарът, началата и краищата
Радуга	Р	Мостът-дъга	Пътят между световете, пътуване, благоприятен изход
Нужда	Н	Велес като владетел на мъртвите	Неизбежна съдба, ограничение, изпитание, забрана
Крада	Г, К	Жертвеният огън	Пречистване, изгаряне на лъжата, разкрити намерения
Треба	Т	Воинът на духа	Жертва — на егото, а не на материални блага
Сила	С	Победа	Цялостност, съюз между сила на тялото и духа, триумф
Ветер	В	Велес като покровител на магията	Вдъхновение, дихание, поезия, възход
Берегиня	Б	Макош, Майката земя	Плодородие, закрила, орис; едновременно раждане и смърт
Уд	У	Яровит, творящият огън	Страст, младост, оплождаща сила
Леля	Л	Леля, живата вода	Интуиция, подсъзнание, плавност, пролет
Рок	—	Непроявеният дух	Съдба отвъд смъртния контрол; смирение пред промисъла
Опора	О	Стълбът на предците	Заземяване, роден край, опора от предците
Даждбог	Д	Даждбог, дарителят	Благополучие, плодородие, неизчерпаем поток от дарове
Перун	П	Перун, гръмовержецът	Справедливост, гняв, защита на истината, сила срещу злото
Есть	Е	Жива, жизнената сила	Живот, движение, обновление, оптимизъм
Исток	И	Лед	Покой, застой, натрупан потенциал, изчакване

Вътрешната структура е безспорно кохерентна. Тя е организирана по двойки противоположности — Мир срещу Чернобог, Уд срещу Берегиня, огънят на Крада срещу водата на Леля, ледът на Исток срещу пробуждането на Есть — с Алатир в центъра и Рок извън цялата система като съдба, която обвързва дори боговете. Този, който я е съставил, е разбирал много добре какво прави.

Логическата съгласуваност обаче не означава древност. Едно майсторски изработено съвременно творение си остава съвременно творение.

Политическият контекст

Тези материали имат политическо измерение и честният подход към тях изисква същия тон, какъвто този раздел прилага към германските руни.

Родноверието не е еднородно движение. Голяма част от него е реконструкционистка природна религия, практикувана от хора без никаква политическа програма, които се интересуват от сезонни празници, фолклор и връзка със земята и предците. Някои течения обаче са открито етнонационалистически, а отделни групи — откровено расистки. Най-яркият пример е инглингизмът, основан от Александър Хиневич, който пропагандира собствена измислена писменост редом с фабрикуваните «Славяно-арийски веди». В псевдонаучния спектър Валерий Чудинов събира голяма аудитория с твърдения, че разчита «славянски надписи» по скални повърхности, фотографски шум и естествени пукнатини.

Тази връзка е важна, тъй като реалният произход на редицата минава през фон Лист, чиято система Арманен влияе пряко върху фьолкиш и по-късно върху нацисткия окултизъм. Това наследство е исторически факт за самите символи, а не за всеки човек, който ги използва.

Затова тук важи същото ясно и точно заключение, както и другаде в този сайт: някои форми носят обществено значение, което отделният човек не може еднолично да контролира. Повечето хора, привлечени от тези знаци, нямат никакви политически подбуди. Част от авторите, които пишат за тях обаче, имат такива. И двете твърдения са верни едновременно, а разграничаването им е практическата полза от това да се знае откъде реално произлизат осемнадесетте руни.

Защо на тази страница няма представена азбучна редица

Всяка друга писменост в този раздел получава руническа редица и — там, където буквите са исторически засвидетелствани — отделна страница за всеки знак. Тази страница съдържа само аналитичен текст и причината се корени в самия научен извод.

Не съществува славянска руническа редица, за която да се направят страници. Нито изгубена, нито оспорвана — такава никога не е била засвидетелствана. Това, с което разполагаме, е изречение за броене и гадаене, отделни знаци по гърнета, неразчетена ивица от четиринадесет символа и — което е най-интригуващо — германска азбука, упражнявана в славянско селище около 600 г. сл. Хр.

Създаването на осемнадесет отделни страници за букви тук би поставило система, сглобена през 90-те години на XX век, в абсолютно същата структура като Старшия футарк, който е засвидетелстван върху стотици предмети в продължение на пет века. Самата архитектура на сайта би внушила автентичност, независимо какво опровержение стои отдолу. Единственото нещо, което тази страница в никакъв случай не бива да прави, е да фабрикува писмеността, за чиято липса съобщава.

Ето защо осемнадесетте знака са изброени само веднъж — по-горе, изцяло, заедно с техния автор и година на създаване. Това е точно информацията, от която се нуждае всеки, който търси техните значения, и е далеч повече от това, което повечето източници ще му кажат.