BG (български)
ᚘ
Ifín
първоначално буквата P; по-късно трън или цариградско грозде
Нещо, създадено с конкретна цел и впоследствие отклонено от нея
Огамическите глифове са представени в Unicode, подредени отляво надясно. Върху изправен камък буквите вървят отдолу нагоре по ръба, така че този ред е за удобство, а не факсимиле.
- Sound
- io първоначално /p/; по-късно дифтонгът io
- Позиция
- 24
- Group
- Форфеда
- Root meaning
- от латинското pinus, бор или трън: откъдето идва и първоначалното ѝ име Pín
- Medieval tree gloss
- цариградско грозде (приписано, след като буквата е преименувана)
- Unicode
- U+1698
- Време
- Изместено
- Да / Не
- Ролята е променена
Права
- зает звук
- преназначена роля
- отпадане от употреба
- трън
- нужно, а след това излишно
- заместване
- заемка
In the rune poems
milsem fedo
най-сладкото от дърветата: същият израз, отреден за Coll, което показва колко неустойчиви са кенингите за форфеда
ръкописните прочити за тази буква са колебливи
не е оцелял сигурен втор кенинг
Ирландският нямал P
Това е фактът, за чието разрешаване е създадена буквата, и той е доста странен.
Праиндоевропейският звук *p бил напълно изгубен в келтските езици: той изчезнал, без да остави нищо на своето място. На латинското pater съответства староирландското athair, а на латинското piscis: ирландското íasc. Началната съгласна просто липсва.
Така в примитивния ирландски изобщо нямало фонема /p/ и следователно двадесетбуквената азбука нямала нужда от P и не го съдържала. За изписването на ирландски това не било никакъв недостатък.
След това дошло християнството, а с него и латинският език: Patricius, pascha, popul, pennit. Думи, съдържащи P, намиращи се в постоянна употреба, които азбуката физически нямало как да изпише.
Затова била създадена буква. Нарекли я Pín, от латинското pinus (бор или трън): име, подбрано акрофонно, защото започва със звука, който знакът трябвало да носи. Заета дума за назоваване на зает звук.
А след това била отнета
Случилото се след това е най-показателният епизод в ръкописната история на огама.
Средновековните преписвачи искали знаците форфеда да оформят подредено пето aicme, огледално на четвъртото: пет букви, все гласни, съответстващи на поредицата от гласни. Реалните форфеда изобщо не били такива: те представлявали пъстра сбирка от съгласни и дифтонги, създавани на момента за практически нужди.
Вместо да се примирят с тази липса на стройност, книжовниците ги преназначили. Ébad, която обозначавала /k/ върху истинските камъни, станала ea. А Pín, съществувала с единствената цел да изписва P, била лишена от тази стойност, получила дифтонга io и новото име Ifín.
Азбуката била разрешила реален проблем, а след това отменила решението заради стремеж към симетрия.
С което отново останала без P. Затова трябвало да бъде измислена още една буква, която да замени току-що неутрализираната: Peith, видоизменена Beithe, наричана beithe bog (мека бреза).
Тази поредица (потребност, решение, въвеждане на порядък, същата потребност, второ решение) дава най-ясната представа какво всъщност е правила ръкописната традиция с азбуката. Симетрията значела повече от функцията, защото по онова време никой вече не си служел с нея за писане.
Цариградското грозде
С ново име и ново звучене Ifín се нуждаела и от дърво, затова ѝ било отредено цариградското грозде, ispín или близки до него форми.
Основанието изглежда чисто фонетично, а не смислово: Ifín и ispín са достатъчно близки по звучене, за да се асоциират едно с друго. Това е игра на думи, заменяща реалната етимология.
Кенингите са съответно също толкова колебливи. Най-често свързваният с нея израз, milsem fedo („най-сладкото от дърветата“), е същата фраза, която Bríatharogaim отреждат за Coll (леската). Или значението се е размило с времето, или някой преписвач е запълнил празнота с познат израз, вече наличен в системата.
Това съвпадение си струва да се отбележи заради онова, което показва за форфеда като цяло. Тези букви не притежават тройната независима традиция от кенинги, характерна за първичните двадесет. Техните описания са фрагментарни, противоречиви и на места заети от съседни знаци, тъй като никога не са принадлежали към първоначалната мнемонична система, за която са били съставени сборниците Bríatharogaim.
При тълкуване
Тук липсва устойчиво традиционно значение, и всеки, който предлага категорично такова, просто го съчинява.
Онова, което историята на знака подкрепя, е необичайно конкретно и си струва да се използва: нещо, създадено за реална потребност и сетне отклонено от нея. Ifín е работещо решение, свалено от употреба по причини, нямащи нищо общо с неговата ефикасност, и заменено с второ решение, вършещо абсолютно същото.
В подредба това говори за роля, прекроена заради чужд стремеж към подреденост, или за човек или споразумение, отстранени, докато все още действат пълноценно. Това е напълно реална и честа ситуация, която никоя друга буква в азбуката не улавя така точно.
Смисълът за трън от pinus остава възможен като второстепенно тълкуване, а цариградското грозде е достъпно, ако предпочитате средновековния пласт. И в двата случая техният произход трябва ясно да се отбележи.
Questions to sit with
- Кое работеше добре, но беше преназначено по причини, нямащи нищо общо с неговата полезност?
- Дали тук нещо не се въвежда в излишен порядък за сметка на практическата му полза?
- Премахнали звука P, а след това трябвало да измислят нов знак за него. Какво се каните да отмените сега, само за да установите скоро, че отново ви е нужно?
Често задавани въпроси
Последни публикации
Открийте древната мъдрост на таро картите и отключете мистериите на вашето духовно пътуване. Нашият блог е вашата врата към разбирането на богатата символика, значения и практически приложения на таро четенето.
