Деканите над главата

Астрономическите тавани

Около 1470 г. пр.н.е. деканите се преместили от вътрешната страна на капаците на ковчезите върху таваните на гробници и храмове. Недовършената гробница на Сененмут пази най-ранния известен пример: декани, Сириус, Орион и четири планети в едната половина, незалязващите звезди в другата и дванадесет месечни кръга между тях. В продължение на петнадесет века египетските строители продължили да рисуват небето над главите.

най-ранният известен таван
ок. 1470 г. пр.н.е.
половини на небето
2
декана над главата
36

Как се чете изрисуваното небе

Какво показва египетският астрономически таван и къде са великите образци: южната половина с деканите и планетите, северната половина с незалязващите звезди, месечните кръгове и гробниците, храмовете и текстовете, които пренесли замисъла през петнадесет века.

🏛️

Покривът като небе

гробници и храмове идеята

Египетската гробница или храм били модел на света, в който подът е земята, а таванът — небето. Повечето тавани носят обикновени жълти звезди на син фон. Няколко отиват по-далеч и излагат истинското небе по ред: деканите, планетите, северните съзвездия и месеците.

⚰️

От капака на ковчега до тавана

от Средното до Новото царство ок. 2100–1470 г. пр.н.е.

Деканските таблици се появяват най-напред изрисувани по вътрешната страна на капаците на ковчези — небе точно над мъртвия. Когато престанали да изработват тези таблици по ковчезите, същите звездни списъци изплували в по-голям мащаб по таваните на погребалните камери. Деканите запазили мястото си над тялото; променил се само мащабът.

🌌

Таванът на Сененмут

Дейр ел-Бахри ок. 1470 г. пр.н.е.

Недовършената гробница на Сененмут, управител на двора на Хатшепсут, изсечена в скалата под предния двор на нейния храм, пази най-ранния известен астрономически таван. Изрисуван грижливо в гробница, която така и не била завършена, той задал образеца, който по-късните тавани следвали векове наред.

⭐

Южната половина

декани и планети от Сененмут нататък

Едната половина на композицията изброява деканите в колони, завършващи със Сах, звездите на Орион, и Сопдет, Сириус, всеки изправен в ладия. Сред тях плават планетите като богове в ладии. При Сененмут се появяват четири — Юпитер, Сатурн, Меркурий и Венера; Марс липсва, а причината все още е спорна.

🐂

Северната половина

незалязващите звезди от Сененмут нататък

Другата половина показва северните съзвездия, звездите, които никога не залязват: Месхетиу, бедрото на бика, което е нашата Голяма кола, богиня хипопотам, крокодил, лъв и фигура с копие. Освен при Месхетиу, съпоставянето на тези фигури със съвременни звезди е до голяма степен догадка.

⭕

Дванадесет месечни кръга

календарът от Сененмут нататък

Северната половина при Сененмут носи и дванадесет кръга, всеки разделен на двадесет и четири сегмента и надписан с имена на месеци, подредени в два реда. Те свързват небето с празничния календар на годината. Какво означават двадесет и четирите сегмента, не е сигурно.

⏳

Таван в миниатюра

Карнак ок. 1380 г. пр.н.е.

Каменният воден часовник на Аменхотеп III от Карнак, най-старата сигурно датирана клепсидра, носи композицията на тавана около външната си страна: декани, планети и северни съзвездия в регистри. Водата изтичала през отвор близо до дъното и отбелязвала часовете отвътре, а небето било изсечено по външната стена.

👑

Сводът на Сети I

Долината на царете ок. 1290–1279 г. пр.н.е.

Сводестият таван над погребалната камера на Сети I, най-пълно украсената гробница в Долината на царете, е един от най-хубавите астрономически тавани: декани и планети от едната страна, северните съзвездия от другата, в силни цветове над саркофага на царя.

🌠

Книгата на Нут

Абидос ок. 1290 г. пр.н.е.

На един таван в Озирейона, кенотафа на Сети I в Абидос, богинята на небето Нут се извива над помещението с текстове по тялото си: как слънцето преминава през нея всяка нощ и как всеки декан умира, пречиства се в балсамировъчния дом и изгрява отново след седемдесет дни.

🌃

Нут над по-късните царе

Долината на царете XII в. пр.н.е.

В по-късните царски гробници самата богиня завладява тавана. Книгата на Нут е преписана в гробницата на Рамзес IV, а в погребалната камера на Рамзес VI две фигури на Нут се простират гръб в гръб и носят Книгата на деня и Книгата на нощта — пътуването на слънцето през тялото ѝ.

🏺

Таванът на Рамесеума

Западна Тива XIII в. пр.н.е.

В заупокойния храм на Рамзес II астрономическият таван се премества в храмова зала. Той съчетава декани, планети и северните съзвездия с редица от дванадесетте месеца и техните празници. Храмовете после запазили темата до Птолемеевата и римската епоха, когато Есна и Дендера добавили зодиака.

📚

Семейства от декански списъци

традицията на преписване от Новото царство до римската епоха

Деканските списъци по таваните не съвпадат напълно. Нойгебауер и Паркър ги подредили в семейства според имената и реда им и ги нарекли на ранни свидетелства като Сененмут и Сети I. Художниците преписвали от образцови книги, така че семействата проследяват линия от преписи, а не нови наблюдения.

Поръчители, откриватели и издатели

Сановниците и царете, които поръчали да се изрисува небето над гробниците и храмовете им, и разкопвачите и учените, които открили, публикували и разчели таваните.

Сененмут

активен ок. 1470 г. пр.н.е. Тива

Управител на двора на Хатшепсут и възпитател на дъщеря ѝ, най-могъщият сановник на нейното управление. Втората му гробница, изсечена под предния двор на нейния храм в Дейр ел-Бахри и така и незавършена, носи най-ранния известен астрономически таван.

Хатшепсут

управлявала ок. 1479–1458 г. пр.н.е. Тива

Жената фараон, по чието време се появява първият астрономически таван, в гробницата на нейния управител. Храмът ѝ в Дейр ел-Бахри над гробницата е мястото, а придворната култура на нейното управление — източникът на замисъла.

Аменхотеп III

управлявал ок. 1390–1352 г. пр.н.е. Тива

Цар, при когото е изработен каменният воден часовник, открит в Карнак, с изсечени по външната стена декани, планети и северни съзвездия — композицията на тавана, обвита около съд за измерване на времето.

Сети I

управлявал ок. 1290–1279 г. пр.н.е. Тива и Абидос

Цар, чиято гробница в Долината на царете има големия астрономически свод над погребалната камера и чийто кенотаф в Абидос, Озирейонът, носи Книгата на Нут. Никой друг цар не е оставил две такива небета.

Рамзес II

управлявал 1279–1213 г. пр.н.е. Тива

Синът на Сети, чийто заупокоен храм, Рамесеумът, въвежда астрономическия таван в храмова зала и добавя редица от дванадесетте месеца с техните празници.

Джовани Батиста Белцони

1778–1823 Падуа и Египет

Цирков силач, станал изследовател, който влиза в гробницата на Сети I през 1817 г. и пръв в ново време вижда астрономическия ѝ свод. Копията му на украсата на гробницата скоро след това са изложени в Лондон.

Маргарет Мъри

1863–1963 Лондон

Египтоложка, която разкопава Озирейона в Абидос през 1902 и 1903 г., докато работи с Флиндърс Питри, и извежда на бял свят кенотафа, чийто таван пази Книгата на Нут.

Анри Франкфорт

1897–1954 Лайден, Чикаго и Лондон

Археолог, който ръководи по-късното разчистване на Озирейона и през 1933 г. публикува The Cenotaph of Seti I at Abydos, включително текстовете на Книгата на Нут.

Хърбърт Уинлок

1884–1950 Ню Йорк

Ръководител на разкопките на Метрополитън музей в Дейр ел-Бахри, чиято експедиция открива втората гробница на Сененмут през 1927 г., а с нея и най-стария известен астрономически таван.

Ото Нойгебауер и Ричард Паркър

1899–1990 и 1905–1993 Провидънс

Историк на науката и египтолог, чиито „Египетски астрономически текстове“, издадени между 1960 и 1969 г., събират и сравняват таваните, като посвещават цял том на деканите, планетите, съзвездията и зодиаците, изрисувани по тях.

Таванът като небе

Египетските строители се отнасяли към гробницата или храма като към модел на света. Подът бил земята, колоните — растения, израснали от нея, а таванът — небето. Повечето тавани показват това просто, с редици от жълти петолъчни звезди на тъмносин фон или с лешояди, разперили крила над оста на храма. Малка група отива много по-далеч. Това са астрономическите тавани, които излагат небето така, както са го разбирали египетските астрономи: деканите по реда им, планетите, северните съзвездия и месеците на годината. След таблиците по ковчезите те са главният източник за деканските списъци от II и I хилядолетие пр.н.е. и голяма част от онова, което знаем за египетските имена на звездите, идва от тях.

От капаците на ковчезите до таваните

Деканите се появяват най-напред като диагонални звездни таблици, изрисувани по вътрешната страна на дървени капаци на ковчези, предимно от Асют, от около 2100 г. пр.н.е. и през следващите векове. Капакът бил небе, поставено точно над тялото, а звездната таблица давала на мъртвия часовете на нощта. Когато таблиците по ковчезите излезли от употреба, деканите се появили отново през Новото царство върху по-голяма повърхност — тавана на погребалната камера. Логиката останала същата. Небето все още било над мъртвия и все още съдържало звездите, които бележели времето, но таваните вече не работели като часовник. Те дават деканите като списък с изображения, а не като мрежа от часове и седмици, така че показват какво са били звездите, докато таблиците по ковчезите показвали какво правят.

Таванът на Сененмут

Най-ранният известен астрономически таван е в гробницата на Сененмут, управител на двора на царица Хатшепсут и най-могъщият сановник на нейното управление, около 1470 г. пр.н.е. Това е втората му гробница, изсечена дълбоко в скалата в Дейр ел-Бахри, така че камерите ѝ минават под предния двор на храма на Хатшепсут. Гробницата така и не била завършена и Сененмут не бил погребан в нея, но таванът на една от камерите бил изрисуван с голямо старание. Експедицията на Метрополитън музей под ръководството на Хърбърт Уинлок открива гробницата през 1927 г. Таванът е разделен на южна и северна половина и почти всеки по-късен астрономически таван следва това деление. Защо точно този сановник, точно в този момент, е искал небето над гробницата си, не е известно. Таванът принадлежи на управление, което създало и нови видове украса на храмове и гробници.

Южната половина

Южната половина на тавана на Сененмут носи деканите, изписани в колони с имената им, и звездите на юга. В единия край стоят Сах, звездите на Орион, като мъж в ладия, който гледа назад през рамо, и Сопдет, Сириус, като жена в своя собствена ладия зад него. Сред деканите се появяват планетите, също представени като богове в ладии. Присъстват четири: Юпитер, Сатурн, Меркурий и Венера, последната свързана с чапла. Марс, наричан в египетските списъци Хор Червения, липсва. Някои учени смятат, че пропускът отразява истинско небе, в което Марс не се е виждал, и са предлагали дати за такова разположение. Други смятат, че това е грешка или избор на художника. Въпросът не е решен и предпазливостта е уместна, понеже таванът е препис на образцови списъци, а не запис на наблюдения.

Северната половина

Северната половина показва околополюсните съзвездия — звездите, които никога не слизат под хоризонта и следователно никога не умират. Египетските текстове ги наричат нетленните, а още Текстовете от пирамидите поставят мъртвия цар сред тях. По таваните те се появяват като група големи фигури: Месхетиу, нарисуван като бик или като бедро на бик, което са седемте звезди на нашата Голяма кола; богиня хипопотам, стояща изправена с крокодил на гърба си; лъв; крокодил; фигура със соколова глава, която държи копие; и няколко други. Месхетиу е единственото сигурно отъждествяване. Предложенията за хипопотама, който по таваните е много голям, включват звезди от Дракон и Малката мечка, но формите по таваните са стилизирани и съответствията са несигурни.

Месечните кръгове

Между фигурите на севера таванът на Сененмут носи дванадесет кръга в два реда, всеки разделен на двадесет и четири сегмента и надписан с името на месец. Имената на месеците идват от лунния празничен календар. Кръговете свързват изрисуваното небе с годината: звездите отгоре са звездите на месеците, в които се провеждали храмовите празници. Какво представляват двадесет и четирите сегмента, е спорно, като най-честото предположение е часовете на деня и нощта. По-късните тавани варират темата. Таванът на Рамесеума например заменя кръговете с редица от дванадесетте месеца като изправени божества с техните празници.

Воден часовник с небе върху него

Същата композиция се появява върху предмет, направен за измерване на времето. Каменен воден часовник от Карнак, надписан за Аменхотеп III около 1380 г. пр.н.е., е най-старата сигурно датирана клепсидра. Водата изтичала през малък отвор близо до дъното му, а белези отвътре показвали часовете, докато нивото спадало, с различни скали за различните месеци. Отвън, в ивици, са деканите, планетите и северните съзвездия — елементите на астрономическия таван, обвити около съда. Часовникът правел с вода онова, което деканите били правели с изгревите си. Украсата му показва, че композицията на тавана е била стандартно изображение на небето, използвано навсякъде, където се е имало предвид небето — над тяло, на храмов покрив или около часовник.

Сводът на Сети I

Гробницата на Сети I, от около 1290–1279 г. пр.н.е., е сред най-пълно украсените гробници в Долината на царете. Джовани Белцони влиза в нея през 1817 г. Над погребалната камера, където стоял алабастровият саркофаг на царя, има сводест таван, изрисуван като небе. Едната страна носи деканите с планетите, другата — северните съзвездия, а цветовете все още са силни. Деканският му списък принадлежи към различно семейство от това на Сененмут, а управлението на Сети е създало повече от едно семейство списъци, което подсказва, че придворните учени са преработвали стария материал, вместо да преписват един-единствен образец.

Книгата на Нут в Абидос

Сети I построил и кенотаф в Абидос, Озирейона — подземна постройка зад неговия храм, в която се почитал Озирис. Маргарет Мъри го разкопава през 1902 и 1903 г., а екипът на Анри Франкфорт го разчиства допълнително и го публикува през 1933 г. На един от таваните там богинята на небето Нут се извива над помещението, а тялото ѝ образува небето, с текстове и изображения около нея. Тази композиция е известна днес като Книгата на Нут. Тя обяснява как слънцето влиза в устата ѝ вечер, минава през тялото ѝ през нощта и се ражда от нея на зазоряване и как деканите следват подобен път: всеки умира, прекарва седемдесет дни в балсамировъчния дом на подземния свят, пречиства се и се преражда на източния хоризонт. Текстът е преписан в гробницата на Рамзес IV, а папируси от римската епоха пазят по-късен коментар към него, сред тях папирусите Карлсберг в Копенхаген. Александра фон Лийвен публикува ново издание на цялата традиция през 2007 г.

Нут над рамесидските царе

В царските гробници от XII в. пр.н.е. богинята става главната тема на тавана. В погребалната камера на Рамзес VI две дълги фигури на Нут лежат гръб в гръб по тавана и носят Книгата на деня и Книгата на нощта — пътуването на слънцето през тялото ѝ час по час. Същите гробници, на Рамзес VI, VII и IX, носят рамесидските звездни часовници — отделна и по-техническа форма на деканската традиция, разгледана на собствена страница. Общият резултат е преход от списък към разказ. Схемата с южна и северна половина при Сененмут и Сети I третира небето като каталог; таваните с Нут го третират като тяло на богиня, през което преминават слънцето и звездите.

Храмовете и традицията на преписване

От управлението на Рамзес II астрономическият таван се появява и в храмовете. Рамесеумът, неговият заупокоен храм в Западна Тива, има такъв в зала зад голямата хипостилна зала, с декани, планети, северни съзвездия и дванадесетте месеца. Темата останала в храмовата украса повече от хиляда години, до Птолемеевата и римската епоха, когато храмовете в Есна и Дендера добавили към деканите дванадесетте зодиакални знака. През този период деканските списъци се менят. Ото Нойгебауер и Ричард Паркър, които издават таваните в третия том на „Египетски астрономически текстове“ през 1969 г., подреждат списъците в семейства според имената и реда им и ги назовават на ранни свидетелства като Сененмут и Сети I. Оттогава Кристиан Лайц и други преработват въпроса кои истински звезди стоят зад тях. Семействата показват преписване от образцови книги през векове, с предавани нататък грешки и постепенно изменящи се имена.

Таван Място Дата Какво добавя
Сененмут Дейр ел-Бахри, Тива ок. 1470 г. пр.н.е. най-ранният известен; южна и северна половина, месечни кръгове
Воден часовник на Аменхотеп III Карнак ок. 1380 г. пр.н.е. композицията върху съд за измерване на времето
Сводът на Сети I Долината на царете ок. 1290–1279 г. пр.н.е. пълен астрономически свод над царско погребение
Озирейон Абидос ок. 1290–1279 г. пр.н.е. Книгата на Нут и седемдесетте дни на деканите
Рамесеум Западна Тива XIII в. пр.н.е. композицията в храм, с месеците като божества
Рамзес VI Долината на царете XII в. пр.н.е. Нут като целия таван, с пътуването на слънцето

Как да четете този раздел

Картите по-горе разглобяват един таван и после следват композицията през главните образци: идеята за покрива като небе, преместването от капака на ковчега към тавана, двете половини на замисъла на Сененмут и месечните му кръгове, водния часовник, свода на Сети I, Книгата на Нут, таваните с Нут при по-късните царе, Рамесеума и семействата от преписани списъци. Фигурите по-долу са поръчителите на тези небеса и хората, които са ги открили и издали. За зодиакалните тавани на Птолемеев и римски Египет вижте страницата за зодиака от Дендера; за таблиците по ковчезите, които са ги предшествали — диагоналните звездни таблици. Тази страница е част от компендиума на Tarot Academy на петдесет и два езика.

Често задавани въпроси

Какво е египетски астрономически таван?

Таван на гробница или храм, изрисуван или изсечен с подредено изображение на небето: деканите в последователността им, планетите като богове в ладии, северните съзвездия и често месеците на годината. Обикновените египетски тавани носят само прости звезди; астрономическите, малка група от Новото царство до римската епоха, са главен източник за египетските имена на звездите.

Кой е най-старият астрономически таван?

Таванът във втората, недовършена гробница на Сененмут в Дейр ел-Бахри, изрисуван около 1470 г. пр.н.е. при управлението на Хатшепсут. Открит е от експедицията на Метрополитън музей под ръководството на Хърбърт Уинлок през 1927 г. Деленето му на южна половина с деканите и планетите и северна половина с околополюсните съзвездия става стандартното оформление.

Какво показва таванът на Сененмут?

В южната половина — деканите в колони с имената им, Орион и Сириус като фигури в ладии и четири планети като богове в ладии. В северната половина — околополюсните съзвездия, сред тях Месхетиу, нашата Голяма кола, и голяма богиня хипопотам, заедно с дванадесет кръга, надписани с имената на месеците.

Защо Марс липсва от тавана на Сененмут?

Никой не знае. Юпитер, Сатурн, Меркурий и Венера присъстват, но Марс — не. Някои учени предполагат, че таванът записва истинско небе, в което Марс не е бил видим, и са опитвали да го датират по този начин; други смятат, че това е грешка или съзнателен избор на художника. Понеже таванът преписва традиционни списъци, а не записва наблюдения, повечето подхождат предпазливо към астрономическото датиране по него.

Можели ли са таваните да се използват за определяне на времето?

Не пряко. Таблиците по ковчезите преди тях били подредени като мрежа от часове и седмици, но таваните изброяват деканите с техните изображения, без тази мрежа. Те били изображения на небето, поставени над мъртвите или в храм, с религиозен смисъл, а не действащи уреди. Измерването на времето продължило с водни часовници, а по-късно и с рамесидските звездни часовници.

Какво е Книгата на Нут?

Композиция от текст и изображения на един таван в Озирейона, кенотафа на Сети I в Абидос, с препис в гробницата на Рамзес IV и по-късен коментар върху папируси от римската епоха. Богинята на небето Нут се извива над помещението, а текстовете обясняват как слънцето минава през тялото ѝ всяка нощ и как всеки декан умира, прекарва седемдесет дни в балсамировъчния дом на подземния свят и се преражда на зазоряване.

Какви са северните съзвездия по таваните?

Египетските фигури за звездите, които никога не залязват: Месхетиу, бик или бедро на бик, което са седемте звезди на Голямата кола; изправена богиня хипопотам с крокодил на гърба; лъв; крокодил; фигура със соколова глава с копие; и други. Сигурно отъждествен е само Месхетиу. За останалите има предложени отъждествявания, които остават несигурни.

Защо деканските списъци по различните тавани се разминават?

Защото са преписвани от образцови книги в продължение на много векове и преписването е пораждало варианти. Нойгебауер и Паркър групират списъците в семейства с общи имена и ред, назовани на ранни образци като Сененмут и Сети I. Само управлението на Сети е създало повече от едно семейство, което подсказва учени, преработващи по-стар материал. Имената постепенно се изменят, а грешките преминават от препис в препис.

Как са свързани тези тавани със зодиака от Дендера?

Зодиакът от Дендера е късен наследник на същата традиция. Птолемеевите и римските храмове като Есна и Дендера запазили старите теми на таваните, деканите и богинята на небето Нут, и добавили дванадесетте зодиакални знака, стигнали до Египет от Вавилон. Кръглият зодиак от Дендера, изсечен около 50 г. пр.н.е., е най-известният резултат.

Къде могат да се видят таваните?

Сводът на Сети I и таванът с Нут на Рамзес VI са в Долината на царете, таванът на Рамесеума е в Западна Тива, а Озирейонът — в Абидос. Водният часовник от Карнак е в Египетския музей в Кайро. Достъпът до отделните гробници се мени с времето, а гробницата на Сененмут в частност е отваряна за посетители само от време на време, затова си струва да се провери преди посещение.

Последни публикации

Открийте древната мъдрост на таро картите и отключете мистериите на вашето духовно пътуване. Нашият блог е вашата врата към разбирането на богатата символика, значения и практически приложения на таро четенето.